Драги ми Смехурко,
Привет отново, как си, от много време не съм се чувал с теб. Има ли причина или пак си тръгнал някъде, яхнал хартиена лястовица, чакащ вятъра да те отвее зад хоризонта (или от ляво на него?)
Драги ми Смехурко,
Привет отново, как си, от много време не съм се чувал с теб. Има ли причина или пак си тръгнал някъде, яхнал хартиена лястовица, чакащ вятъра да те отвее зад хоризонта (или от ляво на него?)
Не, няма да ти повярвам. Независимо какви доводи ми представиш, аз няма да приема тезата ти. За мен хората никога няма да бъдат това, което показват. Аз повече няма, повтарям – няма да повярвам на никого. Всички са лицемери и егоисти, дори и ти! Ако можеше да се видиш какъв лицемер си станал, просто сам щеше да се прокудиш в Мордор! Но както винаги, това с което започвам въобще не е важно.
“хлябъ е скъп и сиринйето същу”
Аз пък какво се бях разписал. Щях да ви говоря за пенсионерски игри на шах и разговори на две вече провиснали червени звезди, но просто исках да ви кажа :
Нямаме време, не пишем, пишем де, но реферат. Всъщност и него написахме и сега с Тедо не пишем много. Трябва да го навия да направим нещо ново тук. Приемаме идеи.
Поздрави,
Нед