Лирически отклонения

Извадено от архива…

In past tense on December 1, 2009 at 10:41 pm

Реших да извадя няколко страници от полу-изпепелените архиви, които тя остави след себе си. Просто на скоро пак се появи… и пак си отиде….

“Душа”  – 22 април 2009


Стига де, уморих се. Малко, но от сърце…

Виж сега… ама добре погледни, защото вече няма да се мъча да ти отварям очите. Света е хубав, слънце грее, облаци има, дъжд вали. Чакай така, да си сложа слушалките, че да чувам музиката. Ама то и една музика, точно като за в момента. Добре, че на времето хората са правили музика, а не са се опитвали да изглеждат възможно най-женствено и да правят шоу като убиват животни, оф отклоних се от темата. А темата беше (празен поглед), ти. Ти си темата, която си заслужава да бъде засегната… Ама така хубаво да бъде засегната, че чак да не остане не написана думичка по въпроса. А въпроса е “Защо?” … Лесен, простичък… четери буквички, ако го погледнеш като число е 74, не ме питай защо, нямам време да ти разказвам сега… Нима някога сме имали време, да поговорим, че … ох, както казах, давай по темата. Ще напиша много, но всъщност няма да има нищо скрито зад тези думи, много, ама сухо, празно. Така де, каквото обичаш ти. Говориш, без да влагаш смисъл в думите. По-лесно ли е, не знам… На скоро едно момиче ми каза, че е “емоционален инвалид” … ох, слънце. Тя е далеч от това понятие… но виж, ако говорих за теб.. би ти паснало идеално. Знам, знам, че сега ще прочетеш всичко и ще се намусиш и ще се цупиш и после ще ми натякваш, че съм казал/написал това и това. Давай де, вече няма да има кой да те слуша. Браво на “Перото от пчела” , че ми причини това, което ти видя онази вечер. Ако не бе то, въобще нямаше и да пиша това в момента, въобще и нямаше да искам да говорим. Но като се замисля, все тая, защото желанието ми за разговор така и не бе удовлетворено… Пак ще си водя монолога сам. Сериозно ти се чудя, ти … как смееш да постъпваш така… просто веднъж за винаги тегли една черта, от тук до тук, това и онова… “И оня кат хвана тръбата, другия кът’ тегли една чертаа’ и пфууу’?!” филми. Сетила се била… ех, глупаче, звънни де… какво толкова. Ама след дъжд качулка, не че помага… просто да те видят другите, че имаш качулка. И аз ще продължавам така, да те гоня, ще те гоня от всичко хубаво, защото много ти стана вече. То.. и аз какви ги пиша, не че .. “Търсиш моите кафеви очи..” … писна ми. Всичко е просто една борба на интереси, шарени, каквито искаш… Какво ти е нужно? Малко любов? Подкрепа? Или разбиране… даваай, нали е на аванта.. така де, беше на аванта, граби… През куп, за грош. Кукли.. продавате душата си.. и не това е най-лошото… По-лошото е, че очаквате никой да не забележи. Абе какво, мислиш си, че си просто едно красиво лице и че на всеки очите му стигат до носа, колкото да ти забележи новите дрешки? Ох, горката. Ами ако някой, ей така, случайно потърси нещо повече… я душа, я емоция… И после ще има “аз избрах себе си”. Това, че си (беше, ей, беше.. ) идеална в моите кафеви(абе кафяви се пише, бе… ) очи, не те прави такава. Нищо няма да те направи такава. Ако трябва да цитирам един много мъдър мързел :

мила шибана краво,
не харесвам човешки елхи
няма списък с неща,които трябва да накичиш по себе си,за да си красива
няма правила,които трябва да спазваш,за да си красива

дали си красива зависи от мен,не от теб
цялата работа се случва в главата ми и няма нещо,което можеш да облечеш,че да бръкнеш там

не можеш да ме впечатлиш с деколтета,къси поли и грим
тея работи се продават по магазините

не си мисли,че си красива по правило,от момента в който влезнеш в стаята
искаш ли,мила шибана краво,да ти кажа кога ставаш красива?

когато седнеш до мен и ме погледнеш,че да ти видя очите
когато видя усмивката ти и жестовете ти
когато те чуя да говориш

тогава се случва нещото,което наричам магия,защото не мога да обясня по друг начин
тогава ставаш красива

никога преди това и никога за всички
никога нарочно и никога насила

Така, че… “Всеки проблем си има решение..”. Прости ми и.. ми се махни от главата.
Ааааамин (апчих, де).

“Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.”

Ч. Буковски

Нед

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: