Лирически отклонения

In Субекти on December 4, 2009 at 9:39 pm

So I won’t hesitate no more, no more

Ах, колко обичам ей така в мъгливата утрин някой да ми издрънчи два акорда в ушите и да превърне мъглата в пролетен цвят.

А е и симпатично от време на време отново да си припомняш колко е било приятно и сърдечно-изкривяващо Усещането. Приятно и необвързващо, незадължаващо, ненакърняващо. Неоставящо дълбоки дири в снега, негмуркащо се във водата на паметта, неизлитащо в космоси и галактики.

Просто два акорда на гласните струни, които обаче те карат да се усмихнеш и тази усмивка да е проста, елементарна и все пак сгряваща.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: