Лирически отклонения

За един ползотворен ден и един крем карамел.

In нищожни on December 14, 2009 at 9:29 pm

Карамелът не беше много крем, нито карамел, но ето какво се случи.

Имахме няколко много важни задачи. По план – два изпита, а за мен и бонус – изпитване по английски. Да не говорим, че и документите по География трябваше да нося, пък и онази малка снимка с петнадесетте лева към нея, защото не съм достатъчно красив. За всичко си плащаме вече, дори за загубеното време…

Черни мисли ме гонеха през целия път, ама и те не знаят какво искаха да хванат. Страх в мен няма да открият, вече не съм инкубатор на бацили и кошмари. А бяхме млади, от светлината се страхувахме…

Но сега съм тръгнал да ви разказвам какво се случи днес. Денят бе златен… ама явно някакво злато менте. Защо ли? Отиваш, с две думи се измъкваш от изпитването ( не че се оплаквам и без това и тези две думи ги вързах трудно… ) след това уж ще имаш поне нещо малко… ей толкова малко ( посочвам Пепито ) по интересно, ама не… Хубаво де, при три свободни да седим за четвърти и пети час и то… да и държим клавиатурата на оная? Не благодаря. Ама ме е яд, не е редно ние нищо да не правим, нищо да не учим и да си пропиляваме времето в това “училище”, аман… А бяхме млади, чудехме се как да го правим това “нищо”…

Е явно сме станали толкова добри в правенето на това “нищо” , че ни е поомръзнало. Да сменим плана викам? … Някой за четворка белот?

А, да… крем карамел нямаше, но макароните на фурна са приемлив компромис….

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: