Лирически отклонения

Проблема да нямаш проблеми

In Субекти on December 17, 2009 at 12:07 am

“Земята е само филия намазана с хора…”

Вървя си по тясната пътека на живота и искам или не се сблъсквам с какви ли не хора. Някои ги разбирам лесно… особенно тези с проблемите. Ако чуете “няма да ме разбереш…” да знаете, че точно тогава ще ви е най-лесно да разберете някого. Защо, не мога да ви кажа, но проблемите са много по лесни за споделяне от колкото щастието. Щастливите хора са невъзможни за разбиране. Опитай се да намериш и една връзка в мислите им и се озоваваш на кръстопът без пътни знаци и едно щастие по средата за регулировчик на всички мисли. Понякога се чудя какъв е най-големия проблем на тези хора… на тези щастливи хора, безгрижно живеещи си в своя собствен кристален свят… И знаете ли? Не, не е несигурността на тяхното щастие и самотните вредни навици даряващи ги с усмивки… най-глемия им проблем е, че нямат проблеми. Няма нищо, което да не е наред… Е, не че всичко е наред, но просто нищо не е толкова зле, че да го наречеш проблем. С времето нещата стават постепенно по-сериозни, но те не им обръщат внимание, нали са щастливи, какво друго им трябва. … “Щастливец … има такава хижа на Витоша”. Какъв ще да е този щастлив приятел, за когото няма какво да направиш… че ти си напълно ненужен, драги. Ненужен до пълното разрушение на това щастие. Friends come and go… Идваш, взимаш всичко, което съм готов да ти дам, тръгваш си без да кажеш чао, по-вероятно е да чуя “майната ти … ” Но по тази тясна уличка се разминах с какви ли не хора… не ми липсват приятелите, липсват ми тези, които разбрах, но за съжаление не успях да помогна.

“… пътят е крив, спомена кратък … ”

Advertisements
  1. Това ми хареса. 🙂

  2. Благодаря, все още се опитвам отново да намеря себе си с писането … но малко по-малко май се получават нещата.

  3. сетих се за един цитат от ‘451 по фаренхайт’ на бребдъри:
    ‘да те оставя на мира ли? това е толкова лесно. но как да оставя себе си на мира? нас не трябва да ни оставят на мира. от време на време трябва истински да ни тревожат. всъщност тебе откога не са те тревожили истински? за нещо съществено, важно, за нещо, което си заслужава?..’

    трябва от време на време да ни тревожат, за да осъзнаваме кое е ценно, кое правилно, на кого да се облегнем и на кого да позволим на нас да се облегне.
    ще се научим някога и без да ни тревожат да ги знаем тия неща. дано само.

  4. За съжаление никога няма да се научим, защото човека винаги се приспособява към обстоятелствата и бързо забравя какво е да здрав разум.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: