Лирически отклонения

Изгоряла баница с привкус на никотин.

In Субекти on May 19, 2012 at 4:30 am

… или иначе казано баница с тиквички …

И въпреки, че прегорелите баници не винаги са ужасни, то тази беше прекрасна. И въпреки, че логиката не винаги е права, тази винаги греши. И въпреки, че мислите не винаги текът, тези бяха във застой.  И въпреки, че ти никога не разбираш какво четеш, аз не знам какво пиша.

Вече казахме, прегоряла и то много, баница и то малко, тиквички и то без мляко. Иначе казано – не винаги е лошо да пишеш глупости и безсмислици, защото събуждаш нечии мозък от зимния сън през  май.

Не е нужно да има смисъл, когато няма читател. Също така не е сигурно, че ще има читател, когато има смисъл.

Но неговата прошарена брада беше се пропила с аромат на прецизно обработен тютюн. Отглеждан под източното слънце и напояван от южните дъждове. Бутилката със странна жълтеникава течност го чакаше да я отвори. Да, да, точно както го чакаше и любовницата му преди 2545 дни. Ама не, че той помнеше. Мислите за това как ще се получи новата дървена маса бяха окупирали съзнанието му. Ама не, че му пукаше де. Просто за какво друго да мисли ? Загубил всичко, благодарение на същата тази любовница, сега му оставаше само дървените … протези.  Вече можеше да гледа снимките от сватбата  си само през дъното на бутилката. Пък видиш ли, много по просто беше да се измисли една маса. За да направиш една дървена маса не е нужно нито да отваряш бутилката, нито да отваряш любовницата. Важно е само да имаш две ръце , но пък и една му стигаше на него. Другата все държеше цигара. Само не мога да разбера, защо не се усети, че всичките тези дървени трески около него лесно биха се запалили ? Нищо де, все пак можеше да загаси пламъка. Е да, ама той се протегна съвсем съзнателно към единствената течност около него, която не би го загасила. И съвсем съзнателно седна на дървения стол точно пред огъня. А огъня видите ли, не бе обикновен огън. Дяволска работа бе. Вглеждаше се в пламъка и виждаше лицето на любимата си. Важното за него бе, че бутилката сега нямаше нужда да бъде отваряна, за да му помогне. Достатъчно беше да я счупи, точно както ТЯ счупи …. двата му крака, бутайки го от петия етаж. Но тогава помня, че като падна не го болеше… Заболя го, когато тя хвърли и дървената кухненска маса върху него, после и акордеона му. Е виж, за акордеона той не и прости. Така и не успя да му се получи магията да разреже жена на две. Или просто умишлено не успя после да я събере отново? Знам ли, ще го питам като му занеса тиквичките.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: