Лирически отклонения

Author Archive

Изгоряла баница с привкус на никотин.

In Субекти on May 19, 2012 at 4:30 am

… или иначе казано баница с тиквички …

И въпреки, че прегорелите баници не винаги са ужасни, то тази беше прекрасна. И въпреки, че логиката не винаги е права, тази винаги греши. И въпреки, че мислите не винаги текът, тези бяха във застой.  И въпреки, че ти никога не разбираш какво четеш, аз не знам какво пиша.

Вече казахме, прегоряла и то много, баница и то малко, тиквички и то без мляко. Иначе казано – не винаги е лошо да пишеш глупости и безсмислици, защото събуждаш нечии мозък от зимния сън през  май.

Не е нужно да има смисъл, когато няма читател. Също така не е сигурно, че ще има читател, когато има смисъл.

Read the rest of this entry »

Advertisements

Сенките

In Субекти on June 28, 2010 at 12:24 am

Не, няма да ти повярвам. Независимо какви доводи ми представиш, аз няма да приема тезата ти. За мен хората никога няма да бъдат това, което показват. Аз повече няма, повтарям – няма да повярвам на никого. Всички са  лицемери и егоисти, дори и ти! Ако можеше да се видиш какъв лицемер си станал, просто сам щеше да се прокудиш в Мордор! Но както винаги, това с което започвам въобще не е важно. Read the rest of this entry »

Нямаме тесто…

In нищожни on March 7, 2010 at 1:59 am

“хлябъ е скъп и сиринйето същу”

Аз пък какво се бях разписал. Щях да ви говоря за пенсионерски игри на шах и разговори на две вече провиснали червени звезди, но просто исках да ви кажа :

Нямаме време, не пишем, пишем де, но реферат. Всъщност и него написахме и сега с Тедо не пишем много. Трябва да го навия да направим нещо ново тук. Приемаме идеи.

Поздрави,

Нед

Агонията на едно забравено минало

In Субекти, нищожни on February 1, 2010 at 8:11 pm

“Нещо стене … там, в онзи мрачен ъгъл на твоето съзнание…”

– Здравей…?

– Защо си тук? Нали те прогоних. Казах ти, не си ми нужно. Вече ги няма тъжните спомени с усмихнати лица. Няма нищо. Заразяваш ме с носталгия, мъка и ме обвзема онази меланхолия, от която се опитвам да се спася години наред. Не те искам! Махни се! Read the rest of this entry »

In memoriam

In Субекти on January 14, 2010 at 10:46 pm

Анастасия 1993 – 2009

Read the rest of this entry »

Следновогодишна баница с остарели късмети

In нищожни on January 4, 2010 at 12:42 am

Не искай от мен нещо, което мога да ти дам. Искай от мен нещо, което никой друг не е способен да ти даде. Ето ти равносметка за моята стара година from sunrise to sunset .

Без разрешението на Тедо пускам и неговата Глава 2009 от  бестселъра “След Христа” .

И понеже бисквитите ми свършват, а чаят си седи в шкафчето, аз ти пожелавам лека нощ и нека Сънчо най-накрая пусне Банани с пижами, че ми липсват…

За коледните лампички с любов

In Субекти on December 22, 2009 at 11:56 pm

Здравей Дядо Коледа,

Помниш ли ме? Пиша ти всяка година, но ти никога не идваш. Сигурно е, защото нямаме камина. Read the rest of this entry »

Проблема да нямаш проблеми

In Субекти on December 17, 2009 at 12:07 am

“Земята е само филия намазана с хора…”

Вървя си по тясната пътека на живота и искам или не се сблъсквам с какви ли не хора. Някои ги разбирам лесно… особенно тези с проблемите. Ако чуете “няма да ме разбереш…” да знаете, че точно тогава ще ви е най-лесно да разберете някого. Защо, не мога да ви кажа, но проблемите са много по лесни за споделяне от колкото щастието. Щастливите хора са невъзможни за разбиране. Опитай се да намериш и една връзка в мислите им и се озоваваш на кръстопът без пътни знаци и едно щастие по средата за регулировчик на всички мисли. Read the rest of this entry »

За един ползотворен ден и един крем карамел.

In нищожни on December 14, 2009 at 9:29 pm

Карамелът не беше много крем, нито карамел, но ето какво се случи.

Имахме няколко много важни задачи. По план – два изпита, а за мен и бонус – изпитване по английски. Да не говорим, че и документите по География трябваше да нося, пък и онази малка снимка с петнадесетте лева към нея, защото не съм достатъчно красив. За всичко си плащаме вече, дори за загубеното време…

Черни мисли ме гонеха през целия път, ама и те не знаят какво искаха да хванат. Страх в мен няма да открият, вече не съм инкубатор на бацили и кошмари. А бяхме млади, от светлината се страхувахме…

Read the rest of this entry »

present

In past tense on December 6, 2009 at 1:45 am

Everyday is a gift, thats why they call it the present.”

Огледай се. Какво виждаш? Монитор, клавиатура, мишка … не, не това. Не тези предмети, те не са нищо. Това са прашинките на твоето съществуване. Кажи ми какво найстина виждаш. Учебник по Математика? Отворен точно на Логаритмични Уравнение … Хайде, ако ги разбираш да ми ги обясниш, става ли? А аз ще ти обесня, какво найстина виждаш….

Read the rest of this entry »