Лирически отклонения

Author Archive

In нищожни on August 22, 2010 at 12:15 am

Драги ми Смехурко,

Привет отново, как си, от много време не съм се чувал с теб. Има ли причина или пак си тръгнал някъде, яхнал хартиена лястовица, чакащ вятъра да те отвее зад хоризонта (или от ляво на него?)

Read the rest of this entry »

Advertisements

Запетайка,

In нищожни on January 4, 2010 at 5:18 pm

~ Нещо като продължение на Точка.

~ ~ ~

“И така от едната страна на ринга стои аматьорът боксьор, дошъл директно от Дома – …”

Ръкопляскане. Дюдюкане. Я, видиш ли, публиката не ме обича. Е, трябва да заслужа любовта й, нали? Нали?…

Read the rest of this entry »

Точка.

In нищожни on December 19, 2009 at 8:34 pm

Оставям чашата на бюрото и извъртам глава, изостряйки уши. Мисля, че някой тропа на вратата на стаята ми. Отварям.

Отвън, облечено в бяла риза и скъсани дънки, стои момче на 17 годишна възраст. Read the rest of this entry »

Space Truckin’

In Uncategorized on December 7, 2009 at 9:45 pm

Добре, не мисля смислено.

Всъщност и не говоря смислено.

А за писането няма даже и да споменавам.

Read the rest of this entry »

In Субекти on December 4, 2009 at 9:39 pm

So I won’t hesitate no more, no more

Ах, колко обичам ей така в мъгливата утрин някой да ми издрънчи два акорда в ушите и да превърне мъглата в пролетен цвят.

А е и симпатично от време на време отново да си припомняш колко е било приятно и сърдечно-изкривяващо Усещането. Приятно и необвързващо, незадължаващо, ненакърняващо. Неоставящо дълбоки дири в снега, негмуркащо се във водата на паметта, неизлитащо в космоси и галактики.

Просто два акорда на гласните струни, които обаче те карат да се усмихнеш и тази усмивка да е проста, елементарна и все пак сгряваща.