Лирически отклонения

Archive for the ‘нищожни’ Category

In нищожни on August 22, 2010 at 12:15 am

Драги ми Смехурко,

Привет отново, как си, от много време не съм се чувал с теб. Има ли причина или пак си тръгнал някъде, яхнал хартиена лястовица, чакащ вятъра да те отвее зад хоризонта (или от ляво на него?)

Read the rest of this entry »

Advertisements

Нямаме тесто…

In нищожни on March 7, 2010 at 1:59 am

“хлябъ е скъп и сиринйето същу”

Аз пък какво се бях разписал. Щях да ви говоря за пенсионерски игри на шах и разговори на две вече провиснали червени звезди, но просто исках да ви кажа :

Нямаме време, не пишем, пишем де, но реферат. Всъщност и него написахме и сега с Тедо не пишем много. Трябва да го навия да направим нещо ново тук. Приемаме идеи.

Поздрави,

Нед

Агонията на едно забравено минало

In Субекти, нищожни on February 1, 2010 at 8:11 pm

“Нещо стене … там, в онзи мрачен ъгъл на твоето съзнание…”

– Здравей…?

– Защо си тук? Нали те прогоних. Казах ти, не си ми нужно. Вече ги няма тъжните спомени с усмихнати лица. Няма нищо. Заразяваш ме с носталгия, мъка и ме обвзема онази меланхолия, от която се опитвам да се спася години наред. Не те искам! Махни се! Read the rest of this entry »

Запетайка,

In нищожни on January 4, 2010 at 5:18 pm

~ Нещо като продължение на Точка.

~ ~ ~

“И така от едната страна на ринга стои аматьорът боксьор, дошъл директно от Дома – …”

Ръкопляскане. Дюдюкане. Я, видиш ли, публиката не ме обича. Е, трябва да заслужа любовта й, нали? Нали?…

Read the rest of this entry »

Следновогодишна баница с остарели късмети

In нищожни on January 4, 2010 at 12:42 am

Не искай от мен нещо, което мога да ти дам. Искай от мен нещо, което никой друг не е способен да ти даде. Ето ти равносметка за моята стара година from sunrise to sunset .

Без разрешението на Тедо пускам и неговата Глава 2009 от  бестселъра “След Христа” .

И понеже бисквитите ми свършват, а чаят си седи в шкафчето, аз ти пожелавам лека нощ и нека Сънчо най-накрая пусне Банани с пижами, че ми липсват…

Точка.

In нищожни on December 19, 2009 at 8:34 pm

Оставям чашата на бюрото и извъртам глава, изостряйки уши. Мисля, че някой тропа на вратата на стаята ми. Отварям.

Отвън, облечено в бяла риза и скъсани дънки, стои момче на 17 годишна възраст. Read the rest of this entry »

За един ползотворен ден и един крем карамел.

In нищожни on December 14, 2009 at 9:29 pm

Карамелът не беше много крем, нито карамел, но ето какво се случи.

Имахме няколко много важни задачи. По план – два изпита, а за мен и бонус – изпитване по английски. Да не говорим, че и документите по География трябваше да нося, пък и онази малка снимка с петнадесетте лева към нея, защото не съм достатъчно красив. За всичко си плащаме вече, дори за загубеното време…

Черни мисли ме гонеха през целия път, ама и те не знаят какво искаха да хванат. Страх в мен няма да открият, вече не съм инкубатор на бацили и кошмари. А бяхме млади, от светлината се страхувахме…

Read the rest of this entry »