Изгоряла баница с привкус на никотин.

… или иначе казано баница с тиквички …

И въпреки, че прегорелите баници не винаги са ужасни, то тази беше прекрасна. И въпреки, че логиката не винаги е права, тази винаги греши. И въпреки, че мислите не винаги текът, тези бяха във застой.  И въпреки, че ти никога не разбираш какво четеш, аз не знам какво пиша.

Вече казахме, прегоряла и то много, баница и то малко, тиквички и то без мляко. Иначе казано – не винаги е лошо да пишеш глупости и безсмислици, защото събуждаш нечии мозък от зимния сън през  май.

Не е нужно да има смисъл, когато няма читател. Също така не е сигурно, че ще има читател, когато има смисъл.

Драги ми Смехурко,

Привет отново, как си, от много време не съм се чувал с теб. Има ли причина или пак си тръгнал някъде, яхнал хартиена лястовица, чакащ вятъра да те отвее зад хоризонта (или от ляво на него?)

Сенките

Не, няма да ти повярвам. Независимо какви доводи ми представиш, аз няма да приема тезата ти. За мен хората никога няма да бъдат това, което показват. Аз повече няма, повтарям – няма да повярвам на никого. Всички са  лицемери и егоисти, дори и ти! Ако можеше да се видиш какъв лицемер си станал, просто сам щеше да се прокудиш в Мордор! Но както винаги, това с което започвам въобще не е важно.